Управление на времето и големият мит за навика да отлагаме

Управление на времето – спокойно бихме могли да го наречем “блян”, който в реалността често изглежда като мисията-невъзможна! И обикновено неспособността ни за управление на времето е обвързана с навика ни да отлагаме. Отлагаме задачи, ангажименти, мечти, идеи, желания, време за себе си, време с любимите хора, щастие, почивка… Всеки от нас отлага поне едно от тези неща!

Да започнем с отлагането!

Знаете ли, че „как да спра да отлагам“ е една от най-търсените теми в Амазон? Да се говори за отлагане и управление на времето е много модерно! Ще откриете хиляди курсове, семинари и уебинари, които да ви помогнат да се справите с навика си да отлагате. Знам, че вероятно сега се надявате да ви кажа, че проблемът е доста преувеличен, че никой нищо не отлага без причина и, че можете да продължите да я карате както до сега. Да, ама не!

Проблем има определено, но начините, по които се подхожда към темата с отлагането приличат на начините, по които се справяме с всичко в съвременния свят. Боли ме нещо, пия обезболяващо, детето е агресивно, дайте да го накажем, ям много, нека си наложа с воля диета… Вие продължете, хиляди са примерите за това как режем плевелите, вместо да ги изкореняваме. Основният проблем на нашето общество е, че не разглежда нищо в дълбочина, нито се справя с КОРЕНА на проблема. Вместо това гледа само на повърхността, нищи хипотези и гони временно облекчение, дори на висока цена.

Така познатото отлагане също не се разглежда в дълбочина, нито някой се интересува от причините за него. А има един закон, действащ като закона за гравитацията – човешката психика не прави НИЩО без причина! Каквото и да правим или да не правим е поради защитна функция на психиката ни и по някакъв начин е свързано с нашето оцеляване. Може да звучи странно на нас, но не звучи странно на нашия мозък, най-вече на древния мозък – именно негова задача е нашето оцеляване. Плановете ни за щастие, успех, любов и пари са абсолютно безинтересни на древния мозък, него го интересува дали те ни застрашават по някакъв начин. Там е именно задачата на нашия разум – да убедим онази мощна и древна част от нас, че нищо лошо не се случва или поне нищо, което застрашава живота ни. Но към това ще се върнем към края на статията.

Нека сега разгледаме темата с отлагането в повече дълбочина и да я обърнем от всички ъгли, вместо да се хвърляме като бик на червено срещу този наш навик!

Първо, отлагането е изключително субективно нещо

Твърде възможно е да си поставяте много кратки срокове… Да имате прекалено амбициозен план или просто да изисквате прекалено много от себе си. Една дама, с която работихме по общ проект, наричаше себе си „ужасен прокрастинатор“ (от англ. procrastinate – отлагам). Всъщност тя беше един от най-точните и лоялни хора, с които съм работила. Въпреки, че ясно казвах, че не е нужно да гони краен срок, тя сама си даваше кратко време, а после се извиняваше, че „се е забавила“ с половин ден. Понеже и аз правех нещо такова преди, знам с какво огромно вътрешно напрежение е свързано.

Причината да го правим е, че вътре в нас има множество критици, които толкова се страхуват от провал, че предпочитат сами да изискват от себе си и после да се накажат, да се чувстват виновни и да си кажат как отлагат! А през цялото време никой наоколо не е очаквал нищо от нас в такива кратки срокове. Още повече – хората са съвсем склонни да дадат отсрочка дори да има краен срок. По ирония на съдбата, точно тези, които имат най-много нужда от отсрочка , са най-малко склонни да си я поискат.

Хората в съвременния свят са ориентирани предимно към постиженията

Затова и самите задачи, които си поставяме, са твърде много или изобщо нямат нищо общо с нашия житейски път. Имам предвид, с пътя на нашата душа и истинския смисъл на живота ни. Аз самата принадлежа към така наречените – Type A Personality. Това са (сме) хора, които поемат много задачи, започват много проекти, обичат да се показват, да действат, да се движат, да се конкурират. Те са също нетърпеливи, амбициозни, могат да са агресивни и прекалено емоционални. Ако сте в тази групичка, нека ви успокоя – да искате да се справите с всичките си проекти и задачи, и то в сроковете, които вашата амбициозна и нетърпелива природа ви е поставила, не само не е полезно за вас, но е и болестотворно и стресиращо.

Задачата на хипер-постигащия е да се научи да избира важните проекти и задачи и да се концентрира върху тях, като същевременно устои на изкушението да поеме 101вия проект, да услужи на всички, да поеме ново предизвикателство, да излезе от зоната си на комфорт, ей така за себеразвитие, да се запише на 202рия семинар за усъвършенстване.

О, да, трескавото духовно развитие също е присъщо за Тип А…Този човек (и на себе си говоря…) трябва да сложи ред и приоритети в живота си, да отдели време за равносметка и определяне на собствените си ценности, смисъл и път в живота. Иначе ще похаби времето и енергията си да се разпилява в ангажименти и проекти, които не служат на смислена за него цел, допълнително пък ще се стресира от собствената си амбиция и бързане. Е, като добавим тук и унищожителния вътрешен диалог по темата „как да спра да отлагам“ и да се справя с управление на времето, става страшно…

Перфекционистът…

Може перфекционизмът да е част от гореописания хипер-постигащ, може и да е и просто една от характеристиките ви. Той пък изпипва хиляди маловажни неща в ежедневието си и така не му остават време и енергия за важните неща, които не е добре да отлага. Ако искате да изпипате всичко, наистина няма как да комбинирате в денонощието си всички ваши задължения – от работни, през битови, до децата и другите близки. Имам много клиентки от този тип – отлагат да изпратят важен имейл до човек, който може да им помогне за работа или ново начинание, а в същото време лъскат до блясък тенджерите… Тук включвам и желанието да си свършим всичко сами – дали защото сме контрольори и „никой няма да го направи по-добре от мен“ или защото не можем да искаме помощ, няма значение – резултатът е един и същ.

Перфекционизмът ни кара да изпълняваме перфектно всички житейски роли. На работеща, на майка, на съпруга, на приятелка, на дъщеря, и често това е непосилно. Непосилно е най-вече, защото не сме разгледали критериите си за перфектно изпълнена роля и нямаме своите стандарти. Само от нас зависи кое е важно да включим в тази роля и какво изпълнение ще ни направи доволни.

Една история от мен – някогашният перфекционист

Аз също съм от хората които искат да бъдат перфектни във всичко. Преди да огледам детайлите и да взема важни решения за ежедневието си на майка, съпруга, домакиня и работеща жена едновременно, аз изнемогвах от задачи и се оплаквах от липса на време. Основната ми трудност беше да съчетая децата и работата си. Тогава се запитах какво означава за мен да бъда добра майка и какво означава да бъда добра в работата си. Установих, че мечтая да вдъхновявам децата си, да ги разсмивам и да им показвам, че те създават живота, който искат и обичат.

Така разбрах, че гладенето на купчини пране, часовете висене над домашното, прибирането на предмети от земята, както и ежедневното готвене и за обяд, и вечеря, не е част от това да бъдеш добра майка. Поне не за мен, всяка майка е различна, но е длъжна да опознае себе си и важното за самата нея. Действително има майки, за които ученето заедно с детето или приготвянето на качествена храна е неделима част от това да си добра майка. Аз разделих внимателно образа на домакинята от този на майката, но при вас може да са нужни други осмисляния. Важното е задачите ви в рамките на всяка житейска роля да са премислени и подбрани от вас.

В работата си дадох много по-дълги срокове за постигане на целите си. Изоставих планове за технически и софтуерни новости, които ме мъчеха и нямаше как да приложа сама. Отложих някои от проектите си, други просто зачеркнах. Като се запитах какво най-много ме вдъхновява в работата ми и какво е най-важно, веднага отговорих – писането. За книгите и статиите ми е и огромна част от прекрасната обратна връзка, която получавам от хората. А поради хилядите други детайли аз винаги отлагах точно писането – нямах или време, или сили, или муза…

Вече знам – ако децата ми са вдъхновени и се смеят и съм писала този ден…Значи съм доволна от себе си. Като друго уточнение, което направих е, че писане, не означава да завърша днес започнатото. Иначе рискувам пак да отида в хипер-постигащия и нетърпеливия архетип.

Добре, ще кажете, ами ако наистина отлагаме важни неща?

Ако наистина имаме срокове, които да спазим? Ако наистина искаме да постигнем нещо и го отлагаме от много време? Ако ни липсва добро управление на времето? Да, вероятността да отлагаме именно важните неща е много голяма. Причината е това, което ви споменах в началото на статията – страхът и защитната функция на психиката ни. Ние правим това, което ни е добре познато и това е нашата зона на комфорт. А добре познатото е всичко, което е в синхрон с нашите убеждения за себе си, за живота, света и хората.

Ако отказваме или отлагаме да правим нещо, значи то вероятно евентуалният резултат от него противоречи на убежденията ни. Бедата е, че повечето ни убеждения са негативни и живеят в нас от детските ни години. Те са наследени от родителите ни или са придобити в следствие на травми. Ние правим или не правим нещо на база на травмите от детството си и последвалите от тях негативни убеждения и страхове. В този смисъл, болестта, нещастието, бедността, грубото отношение може да са ваша зона на комфорт… Дълги години паническите атаки, несподелената любов, оплакването, чувството, че ме обиждат и предават, бяха моя зона на комфорт. Нелепо, нали? И все пак масово живеем така.

Всяко излизане от зоната на комфорт причинява стрес. Действия, водещи ви към здраве, успех, пари и любов, могат да ви причинят стрес, страх и да започнете да отлагате…. 

Причината  е, че това е нещо ново за вас и страшно за древния мозък. Той започва да ви саботира, а вие започвате да отлагате. Например, ако сте имали трудно детство с емоционално насилие и сега искате да започнете да спортувате и да се храните здравословно, най-естественото нещо е да саботирате несъзнателно този процес. Защо?

Децата живеят в свят, където смятат себе си за центъра на всичко. Тоест, каквото и да им се случва, те смятат себе си за причината. Ако преживеят емоционално или физическо насилие или някаква травма… Те развиват убеждения от типа „лош съм“, „никой няма нужда от мен“, „вредя и преча на хората“, „от мен нищо не става“, „животът ми няма смисъл“. Когато желанието ви да се храните здравословно и да спортувате се „сблъска“ с тези убеждения, започва самосаботажът. Тези убеждения си стоят в подсъзнанието ни още от детството – 70% от съдържанието на подсъзнанието са програми от детството ни. Понеже то е много по-мощно от съзнателния ни ум, винаги успява да ни отклони от хубавите ни планове.

Управление на времето и сблъсъкът с ограничаващо убеждение

Затова, ако сме установили, че нещо е важно за нас… Определили сме стандартите си, дали сме си време и все още отлагаме, то значи се спъваме в ограничаващо убеждение. Първата ни стъпка е да видим какво е точно убеждението, а после да го препрограмираме. Тази тема е огромна и сега няма да се спирам на нея. Най-важното е, че никакви методи, които просто ви учат как да спрете да отлагате и да постигнете добро управление на времето, няма да помогнат. Докато не промените убежденията си. Другото важно е, че ако се мразите, заради вечното отлагане, и имате унищожителен вътрешен диалог… Не само не си помагате, а дори затвърждавате старите негативни убеждения, които са причината да отлагате. Казвате си: „Ето, пак отлагам, знаех си, че за нищо не ставам, че не заслужавам да ми имат доверие, че всичко провалям…“

Подсъзнанието е много древна и мощна структура и не можете да я победите с гняв, самоомраза и анализиране. Можете обаче да го направите, като говорите на езика на подсъзнанието – навик, втора природа, на сън да ме бутнеш го знам и т.н. Създаването на навик иска много постоянство, а постоянството иска ентусиазъм и мотивация. Мотивация и ентусиазъм може да съществуват, само ако нещото е важно за вас и е в синхрон с вас. Съзнанието ни може да е само 5%, но те ни правят хора. Те могат да направят така, че да се мотивираме, да се ентусиазираме и да помним важното за нас… Да подкрепяме процеса с правилните мисли и да си припомняме защо правим всичко това. Само така 5% ще победят 95%! Това е пътят към спиране на отлагането и управление на времето. А не волята и самобичуването или безкрайните списъци със задачи…

Заключение:

Можете да изтеглите безплатната е-книга „9 техники за препрограмиране на негативните вярвания“ още сега ТУК . Ако искате да получавате още полезно съдържание, абонирайте се за бюлетина на  Фондация “За Подкрепа на Дистанционните Обучения” ! Очакваме ви!

---